В най-хубавия миг преди разсъмване
В най-хубавия миг преди разсъмване,
Когато спи на рамото жена ти,
И вън се борят светлото и тъмното
И побелява утринният вятър;
Когато, във възглавката потънало,
Лицето женско в сън ти се усмихва
И нейде на душата ти от дъното
Извира нещо, нещо като стихове —
Неказаното и несподеленото,
В най-хубавия мих любовно-светъл
Изписква във ушите ти сирената:
„Прощавай, неосъществен поете!
Ти мислиш за любов, а аз — за хляба ти!
Часът е вече пет! Я, хайде ставай!“....
автор: Дамян Дамянов
издателство Профиздат
1985 г.
твърди корици
добро състояние
