Вечерна хармония
Разискрен сетен слънчев лъч изгасна
в море от румена дрезгавина,
отблясък — песен, сякаш скръб неясна,
потъва в необятна висина.
В заслона на тръстиката прибрежна
звезда изплува, тихо се засмя,
последен звук от песен безнадеждна,
заплетен в тишината, занемя.
издателство Български писател
София
1966 г.
твърди корици
отлично състояние
