Бежещим през годините . Родопски сласкодумници

  • Кат. номер: 6054

Добринка

Може да съм нищо и никакъв чилек, ала и аз съм сторил добринка на наше село. Ще речете: кина пък толкова съм сторил?

Ще ви кажа.

Един ден отидох при начельника на пощата и му викам:

— Другарю Гюзелев, искам телефон! Проводи утра техникан да ми го курдиса в стаяна.

Начелникът най-напред са като плъхна, сетне тури рока на жилетката и рече:

— На драго сърце, бай Панайоте, обаче нямаме свободни линии.

— Как да немате, женам! — опьонах са. — За ваш Гоча оти има, пък за мене да нема?

— Да, вярно е, на Георги прокарахме телефон, но. . виж какво. . . на тяхната улица имаше подземен кабел. .

— За сега няма! — смуши главона в рамене начелникан и молькна.

Ала аз не больокнах.

— Нема, думаш; пък за председателя, дето сме през адно в коща, има и подземен и връхземен кабел!

— Нали знаеш... председател. . . — зафати да дофче Гюзеля.

Сетих се, че айса работа с молене нема да стане и реках да потраса телефон подземно.

Утирноно се метнах на автобуса и праве в окръга при наш Славо. Казах му каков мерак имам, той ма слуша, слуша, сетне вдига слушалката на телефона и само айсва рече:

— Абе, Гюзелев, виж там на другаря Панайот...

Ага се ворнах в село, заварих двамина души да побиват дирек в двора. До вечерта и аз прогълчах по телефона.

Хубаво, ама селото ни е мутько, стане ли некво, за сахать го научеват врить. И на друген ден, кина да ми каже, автобуса беше натапкан като варзобаль. [*] Юрнаха се людете нах окръган да тросат другаря Славов. Отиде биле и Мария Гегочина, дето я смятахме за оборкана. Научила, че докарали вносни кальчуне, та торнала да пита Славов дали не може да зоме един чифт с предимство.

Разказал: Т. МУХТАРОВ

Сборник

съст. Петко Величков

художник Борис Димовски

издателство Христо Г. Данов

Пловдив

1979 г.

отлично състояние

 

8,00 лв. 6,00 лв.
Базова цена: 6,00 лв.
Моля, изберете: